|
История на просото
Просото е една от най-древните зърнени култури, познати на хората. То е използвано като основна храна в Африка и Индия в продължение на хиляди години. Около 2700 г. пр. н. е. започва да се отглежда и в Китай, където е преобладаваща зърнена култура преди да бъде изместено от ориза.
Днес просото е шеста по важност зърнена култура в света – с него се изхранва около 1/3 от населението на света и е основна съставка в хранителния режим в Северен Китай, Япония, Манчджурия и различни региони в Азия, Африка, Индия и Египет.
Просото е високо едногодишно растение, което по външен вид много прилича на царевицата. Растенията често варират по размер и цвят в зависимост от разновидността си и могат да достигнат между 40см и 4.5м височина.
Семената са обвити в обвивки, чийто цвят варира споед разновидността. Обвивките са твърди, гладки и устойчиви. Просото расте добре на сухи почви и не се нуждае от наторяване.
Просото като храна
Просото е много хранително и не съдържа глутен. Подобно на елдата и киноата не образува киселини, което го прави успокояващо за стомаха и лесно за преработване. То се смята за едно от най-малко предизвикващите алергии и най-лесно смилаеми зърнени култури.
Други приложения
Обвивките от просо са богати на силициева киселина, която, когато се освобождава под влиянието на телесната топлина, облекчава мускулни болки, стимулира метаболизма и имунната система. Поставени във възглавница те не потъват под тежестта на тялото и осигуряват стабилност на врата и главата. Затова обвивките на просото се използват за пълнеж на различни видове възглавници – за спане и почивка, за сядане, за бебета и майки и др. |
